Блокирахте IP адреса. Ботът продължи нататък.

Най-удовлетворяващият екран във всеки инструмент срещу измами с кликвания е списъкът с изключения. Числа влизат, заплахи излизат. Усеща се като напредък.

Той е и частта, която остарява най-бързо.

Изключването на IP адрес е снимка на нещо, което се движи. Пуловете от резидентни прокси сменят адресите постоянно — самият пул е продуктът и е създаден да оцелее точно на това. Диапазоните на дейтацентрове се рециклират между клиенти, така че блокираният днес адрес утре може да е легитимен посетител. Конкурент, който кликва от телефона си, ползва IP на мобилен оператор, който може да е различен до обяд. А списъците с изключения имат граница: не може да добавяте вечно, така че рано или късно всеки нов блок тихо измества стар.

По-лошото е, че списъкът остарява в посока, която не виждате. Нищо не ви казва, че четиридесет и седмият адрес в списъка ви от три месеца принадлежи на офиса на реален клиент.

Поведението не се сменя

Изходът не е по-добър списък. Той е в наблюдението на друг сигнал. Или страницата се е заредила, или не. Или мишката се е движила, или не. Или сесията е продължила повече от секунда, или не. Или браузърът съобщава правдоподобна комбинация от свойства, или си противоречи сам. Или ID на кликването се появява веднъж, или се появява три пъти. Тези сигнали пътуват със самото посещение, а не с адреса, така че свеж IP не носи на същия посетител нищо ново.

Точно това прави доказателството разбираемо по-късно. „Блокирахме този IP“ не обяснява нищо само по себе си. „Това кликване дойде от диапазон на дейтацентър, не зареди нищо и повтори ID на кликване, вече видяно два пъти“ описва какво всъщност се е случило.

SaveMyBudget маркира най-напред по поведение, чрез един таг на собствения ви сайт, и прикачва причината към всяко маркирано кликване. Блокирането все още има място — просто работи по-добре от списък, който можете да обосновете, отколкото от наследен такъв.